Независимост!? Официален празник с национално значение – нека ни е честит! 107 години, откакто благодарение на княз Фердинанд и българската дипломация България от еялет на Османската империя става независимо Царство. От 1946 г. става Народна Република, от 1991 г. – парламентарна с демократично развитие. Формална независимост и неформални зависимости от какво ли не и от кого ли не.
Разсъждавайки в нощта срещу Независимостта веднага се сещам за зависимостите на българските архиереи в днешно време. Първо от какво са зависими – от обетите, дадени от тях при монашеското пострижение и архиерейската хиротония или от ДС, ама не Дух Светий, а Държавна сигурност и нейните съвременни структурни проявления? Второ – какво изобщо зависи от тях освен жалък клир и застаряващ богомолен народ? Трето – Църквата, каквато си я оформиха сами за себе си нашите владици наистина ли е независима от държавата, нейните институции и нейните тайни служби? И четвърто – независима ли е самоуправляемата Българска църква от Вселенското православие?
Да не би 70 години след вдигането на схизмата нашата Църква отново да се окаже под схизма, защото от както се самоуправляваме доказваме, че това не ни се отдава и все някой друг управлява Православната църква в България, а и постоянно Българският синод дразни Вселенската патриаршия в Истанбул с тоталното си незачитане като Църква-Майка? До каква степен ще стигне оскърблението на родната ни йерархия към патриарх Вартоломей, несъобразявайки се с него все пак като към пръв сред равни? Да не издаде той Томос за обявяването на Българската патриаршия за схизматична и неканонична църква извън диптисите на светото Православие?
Сигнално заявявам, че в момента в редиците на духовенството сред свещеници, дякони, монаси и монахини се води жестока война на живот и смърт. Много духовници, из между които умножаващи се мои последователи са под угрозата от саморазправа – дори и физическа за неподчинение спрямо така наречената „църковна“ власт, която е агентурна и зависима с цел да не се подкопаят устоите на досегашното статукво.
Спомняйки си всички проблеми и страхове, за които споменах в интервюто си за Фрог нюз и знаейки, че причина за тях е управляващата династия „Йосиф, Желев, Натанаил“, за която говорих в последвалата я публикация, длъжна съм да алармирам, че тази династия на страха, ползваща благочестието за камуфлаж и нейните членове и последователи са готови на всичко.Потресена от ужасяващите смъртни случаи около Българската православна църква, питам : Кой има общо с жестокото, зверско и мъченическо убийство на свещ. Стефан Камберов от Неврокопска епархия?
Кой има общо със случилото се и с потулването на случая с демоничното заколване през Февруари 2006 г. на студентката от Богословския факултет Нели Йосифова на 31 г. пред входа на Ефория “Зограф“, където незнайно защо е и квартирувала? Кой има общо и най-вече полза – мотив от уж естественото удавяне на отличния плувец – покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил? Как човек, който е бил Наместник-председател на Българската православна църква умира съмнително и никой нищо не казва? Защо Прокуратурата мълчи? Защо финансови проверки се правят в Пловдивска епархия, но не и в епархиите на „благочестиво“ свързаните с агентурната династия? Кой ги пази и управлява? – О, простете! Аз знам, нали и аз съм била с тях. Всичко знам.
Слава Богу, че преди два месеца всичко, което знам след изповед описах, приложих доказателства и заверих окомплектована документация пред нотариус и я изпратих на три различни места, две от които са Америка и Европа, та след смъртта ми, от която не се плаша, та дори съм си поръчала и надгробен паметник, всичко – договори, видеозаписи, протоколи, СРС–та и споразумения да излезе наяве в българските и европейските медии.Огромно е притеснението ми от случващото се в и около страната ни. Демографското състояние на нацията ни е катастрофално. На всеки седем минути у нас умира по един човек. Населението е застаряващо. Живее дълго и болно. Инвалидизираните граждани се увеличават. Регистрираните и нерегистрираните психично болни нарастват на брой. Алкохолно и наркотично зависимите драстично се увеличават. Наблюдава се ширеща се проституция, дори и в детска възраст. Старците се изоставят, а младите в провинцията се чалгаризират.
Всички можещи, успяващи и талантливи млади хора напускат страната ни и изтеглят лека – полека и семействата си в чужбина. Територията се обезлюдява. Престъпността и разврата неимоверно се увеличават. В същото време в Източна и Южна България се наблюдава процес на трайна уседналост на населението, което обаче силно се ислямизира. Статистиката показва, че изповядващите исляма се увеличават за сметка на християните. Ромския етнос в страната, възлизащ реално на около 1 300 000 души е подложен на радикална ислямска инвазия, а събитията в Пазарджик го доказват и на протестантско влияние от страна преимуществено на Евангелската църква.
В Турция има приблизително 2,5 млн. бежанци. Ако Европа не се съобрази с предложенията на Анкара и тя отвори границите си с България и Гърция, в който и да било момент, какво правим ние?! Докато проблемът в Украйна вече не се тиражира в средствата за масова информация, Унгария изгражда стена по границите си със Сърбия, Хърватска и Словения, вероятно буфер между стара Европа, Русия и Близкия Изток ще сме ние. Тенденциите в западноевропейските страни са да се ограничи нарастващото ислямско население, въпреки Хартата за правата на човека и Прокламацията на държавите основателки на ЕС от 1956 г. в стил „Де Гол“, че Европа е на всички, които я пожелаят. Балканите се очертава да се превърнат в терен, на който да се разрешава санитарния проблем на Съюза. Населението в балканските страни намалява, като водеща страна е България, а както е известно никаде празно пространство не остава при толкова жители на планетата Земя. От векове Балканите са идеалната лаборатория за експерименти на Великите сили.
Данните и външните прогнози за цялостната ситуация в региона веднага поставя Българската православна църква в една друга роля. Православните ужасяващо бързо намаляват, а практикуващите вярващи са направо за Червената книга на изчезващите видове. За огромно съжаление всичко това създава твърде тревожна и голяма заплаха за Националната сигурност на Отечеството. Църквата ни има огромна вина. Тя не само, че не подпомага Правителството с предложения и реални действия, не съдейства адекватно на ДАНС и другите служби за сигурност в страната с мрежата, която притежава и с разработване на общи проекти за оцеляването на нацията, но не си извършва дори и своята основна дейност. Богослуженията са занемарени. Храмовете по малките населени места за заключени, макар и проведените в тях ремонтни дейности. Требите са скъпи. Православните просветни центрове са се превърнали в приятелски клубове. Социалната дейност напълно отсъства. По православния модел на симфония между светско и духовно Църквата трябва да е един от стожерите и на държавността, а у нас и на българщината – а тя не е. Абдикирала е! Синодът не поддържа нормални релации с институциите, службите в страната и нито се информира, нито пък информира.
Една Православна църква има две основни задължения : първо – постоянно и неизменно да свидетелства за Христос и второ – да е основният морален фактор в държава с традиционно православно вероизповедание. Конституционното задължение на Църквата да е традиционната религия в страната не се изпълнява от самата нея – просто тя не прави нищо. Тя се сектанизира и самоизолира. В близко бъдеще ще се окаже, че тя е причината за новото изгряване на полумесеца над България. Докато тя изпада във вътрешен псевдофанатизъм и мракобесие се изгражда фасада на отживял институт със заслуги в миналото и виновник за жестокото бъдеще. Бездействието, некадърността и наглостта в Църквата ще погубят 13-вековна България и неиният народ, а не Ислямската държава или мюсюлманството въобще, с което Българската православна църква нито вътре в страната, нито навън провежда междурелигиозен диалог. Толерантността и добрите взаимоотношения между религиите в страната са мит.
Моля се, Богу горещо, дано центърът на властта в Църквата, който е извън нея да й позволи тя отново да стане майка-кърмителка за българския народ. Политическата ситуация и обстановката около нас ще съсипят напълно икономиката ни, която и без това не се радва на чужди инвестиции. Само вярата – праотеческата православна вяра може да ни съхрани и развива. Синодалите не трябва да говорят, а да действат, защото чрез Каритас, Малтийски орден, KFOR, Хелзингски комитет, благотворителни агенти и други ще стане : няма България – няма Православие. (обратното на прочутия девиз, произнесен от митрополит Климент Друмев). От дълбините на душата си моля Негово Светеишество и Техни Високопреосвещенства да върнат Православието, защото България е на ръба на преизподнята. Последните ми наблюдения за нагласите на синодалните митрополити са, че са разделени на две.
По-голямата половина са за поемане на нов курс и скъсване със старото, което налагаше осмъртяването на Църквата като излишна за социалистическото общество и поемане на нова политика за създаване на личности, които биха работили всеотдайно за една полезна, култивираща и облагодатяваща Църква. Другата половина категорично е за запазване на статуквото от соц-време. Промяната силно ги плаши, не само защото ще си развалят рахатлъка, а защото времето ще им преминава в народо-полезна душеспасителна, просветителска и социална дейност и няма да могат да си крадат в своите огромни мащаби, дали чрез синодални имоти, дали чрез епархииски такива, проекти, заменки, дърводобив и тн.
Утре Светият Синод се събира на тридневно заседание за първи път от почти три месеца. Много често имам среднощни терзания за нашите синодстващи владици. Аз напълно ги разбирам. Толкова много неща имат да гледат, разискват и решават, че направо живи да ги ожалиш. Не им е лесно. Ами ако излезе някоя групичка от около стотина души пред Синода, наричаща се „Народ Божий“ и вземе та скандира? – Боже, опази! Ами ако пред Синодната палата Николай Колев – Босия ги замерва с варени домати? – Много неприятно! Ами пък ако след заседанията ги чакат нахални репортери и оператори с питания към тях и за бежанците, пък че трябвало и да ги покръстват? – Аман! Ами ако Горан Благоев почне да ги анализира и коментира в БНТ? – Ужас!
Тежки заседания ги очакват патриарха и владиците. Ще им уважи ли Вселенският патриарх поканата или ще дойде само заради републиканските власти в Държавата и БАН : абе изобщо – пък и тези Адрианопол и Траянопол, пък и този одрински паметник на екзарх Антим?! Ами каноническите простъпки на БПЦ? Сложно, много сложно! Предмета „Религия – Православие“ никой не може да го приеме в предложения му вид. Църковно-наказателни дела с неприет Правилник за съдопроизводство. Сделки с имоти, проекти за сградите на Св. Синод, Софийската семинария, Богословския факултет при СУ, катедралата „Св. Александър Невски“ – все ВЦС работа.
Познавайки архиереите направо си представям мислите им на влизане в синодалната заседателна зала. Дядо Йосиф, той пък може и от Америка, ще се чуди да не би друга неизвестна нему структура да привлече патриарха и той да му изневери.
Дядо Галактион от Стара Загора се моли силно на Господ архиереите да му кажат: „Лазаре, стани!“ Дядо Гавриил търси варианти да е балансиран и ще лавира между тези и онези, за да не отпадне от първото място на фаворитите за бъдещ патриарх. Дядо Йоан ще пръщи от напрежение, че хората във Варна, които бяха толкова послушни в началото взеха да се надигат и да роптаят. Той толкова храмове съгради и ремонтира в София, които сега се разпадат, а сега така вървят нещата и във Варна. Фирми, банки, интереси, злоупотреби, кражби... Каквото му е в сърцето – това и в главата. Дядо Серафим пък се притеснява да не остане г-н Желев без работа и да няма какво да управлява, ако му вземат Неврокопска епархия, защото положението е на кантар, а пък и нови курсове владишки – агент Мишо го няма, едно – друго и т.н. Други пък си мислят колко хубаво беше в миналото – нареди ти водещият офицер и всичко е идеално, ами сега...
Най-големият проблем, мъчещ всички е ами ако се издъни системата, как ще си спасяват кожите?! Е, най-много едно обрязване и толкова, все пак да си владика като през турско си е направо баш пашалък. Никой нищо не можел да им казва, че те пък били канона, а все се оказва, че някой им казва. А пък и какъв канон? Канона сме си ние! Само да не посмеят да ни вземат канона, че тогава за всички ще има сюнет по канонически.
Проф. Славка Божкова
