Възможно е напреженията в управлението на страната, които виждаме – и дебатите около съдебната реформа, около конституционните промени – да се пренесат по някакъв начин и в предизборната кампания, разбира се, както е възможно да се пренесе и бежанската криза, както е възможно да се пренесат и други внезапно появили се проблеми.
Спомняте си предишната предизборна кампания с какъв сюжет на практика започна – сюжетът „Катуница“ – и това определи до някаква степен логиката на говоренето в кампанията. Тук, разбира се, има едно друго обстоятелство, че медиите от тези дни нататък преминават в рекламен режим, тоест общо взето някакви неща излизат или не излизат в зависимост от това, дали има плащане, или няма, казва социологът за "Фокус".
Така че в тази предизборна ситуация този фактор ще тушира евентуални появи на внезапни въпроси. По-важното обаче е друго, че, говорейки за конституционната реформа, за управляващата коалиция и сложните взаимодействия в нея, ние твърде често започнахме да говорим за след изборите, а не за самите избори. Това ми изглежда парадоксално. Всички се питат не какво ще стане с Община А, с Община Б, а се питат какво ще стане с управляваща коалиция. В един анализ на Института „Иван Хаджийски“, част, от който имам удоволствието да бъда, беше направена една доста уместна шега – тези избори започват да звучат като вътрешни избори за управляващата коалиция. Веднъж, защото има областни градове в страната, където и реформатори, и патриоти ще дадат битка на ГЕРБ, и втори път, защото от тези местни избори постоянно се чудим какво ще стане с управляващата коалиция. Аз мисля, че все пак трябва да се вгледаме в това, какво ще стане в тези 265 общини в страната, посочва той.
