2 млн. граждани на ЕС умират всяка година от сърдечни заболявания, а България е с най-тревожен резултат - и при жените, и при мъжете цифрите за смъртност по тази причина варират от 38% до 50%. Това казаха водещи лекари на кръгла маса в Народното събрание, съобщи НТ.
Сърдечните заболявания са лечими, а целта на срещата беше да се обсъдят вариантите за намаляването на смъртността по тази причина.
„Ако не се вземат мерки, пациентите влошават сериозно здравето си, отсъстват от работа, влошават качеството си на живот, както и това на близките си. 20% от възрастните хора над 65 г. страдат от сърдечни заболявания и хоспитализациите при тях са два пъти повече в сравнение с тези при онкологичните болести”, обясни проф. д-р Цветана Кътова, национален консултант по кардиология. „Това е и тежко икономическо бреме за цялото общество”, подчерта тя.
У нас разходите за болните са три пъти по-малки, отколкото тези, отделени в развитите общества. 140 хил. българи живеят със сърдечна недостатъчност, макар данните да не са точни. У нас и смъртността от сърдечни заболявания е три пъти по-висока, отколкото в развитите западни страни.
„Добре би било сърдечната недостатъчност да стане приоритет за държавата”, препоръча проф. Кътова. По думите ѝ при добра профилактика, която е дала резултат в редица европейски страни, смъртността се намалява с над 10%.
„Важно е изготвяне и на национална стратегия в тази област, добро амбулаторно лечение и правилна терапия”, подчерта проф. Кътова.
„Медицинската гилдия е готова да даде своята експертиза в сътрудничество с неправителствения и законодателния сектор, за да променим картината на тези заболявания у нас”, посочи проф. д-р Асен Гудев, председател на Съюза на българските медицински специалисти.
„Има известно намаление на инфарктите в България по причина на напредването на инвазивната хирургия, но и при инфарктите и при инсултите заемаме незавидни места в статистиките по света”, отбеляза доц.д-р Васил Велчев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.
В основата на борбата с тях е премахването или намаляването на рисковите фактори- тютюнопушене, заседнал начин на живот, нездравословна храна, отрицателни емоции и др. Неговото изложение бе на тема „Сърдечно-съдовите заболявания като водеща причина за смъртност в света”.
Основното изложение на форума на тема: „ Дислипидемии- първична профилактика и контрол” направи известният наш специалист доц. д-р Иво Петров, национален консултант по кардиология. Той говори преди всичко за начините на предпазване на здравите хора от сърдечни заболявания. Най-убийствената епидемия в момента е от сърдечно-съдовите заболявания, които са следствие от съвременния начин на живот. „Рисковите фактори са известни, но особено у нас контролът върху тях не е достатъчен и затова тези рискове не се сумират, а се умножават, за да имаме тези нерадостни показатели за населението ни”, подчерта доц.д-р Иво Петров.
Най-притеснително било ранното развитие на атеросклероза при големи групи хора. Застрашени са както фамилно обременените, така и водещите неправилен начин на живот с нездравословно хранене.
„При строг и активен контрол на рисковите фактори и ранната профилактика от страна на държавата към определени контингенти от хора можем да очакваме значително подобряване на общата картина”, убеден е д-р Иво Петров.
