Лихвите по кредитите намаляват два пъти по-бавно в сравнение с лихвите по депозитите. Основната причина за това са все по-свиващото се кредитиране и неуспешният опит на банките да "извадят" парите от трезорите, предаде ТВ7.
Лихвите по кредитите съвсем не са единствената цена, която плащаме на банките. Ако сравним лихвите по най-скъпите потребителски кредити с лихвите, които банките са предлагали по депозитите преди 6 години и тези в момента, ще видим, че разликата между цената, на която банките отпускат средства, и тази, която плащат за спестяванията ни, се увеличава драстично. Така например през 2009 г. разликата между лихвите по потребителските кредити и тези, които са отпускани по депозити, е била под 6%, а в момента вече надхвърля 9 пункта. Част от тази разлика формира и печалбата на банките.
Всъщност лихвите по депозитите, намаляват над пет пъти през последните шест години – ако през 2009 г. срочният влог в банка е носил доходност от 6,65 до над 8 на сто на година в зависимост от валутата, в момента печалбата от спестяванията ни е минимална – средната лихва за депозит в евро или лева през август е под 1% и половина. Само през последната година намалението е с над 1 процентен пункт.
А ето как намаляват лихвите по най-скъпите кредити – потребителските – от около 14% преди 6 години до около 11% сега по заемите в лева, и от около 12% на 7 на сто по заемите в евро.
При жилищните кредити обаче намалението е чувствително, като по кредитите в лева в момента лихвите са почти два пъти по-ниски в сравнение с тези преди 6 години. През последната година те също се понижават с около 1 процентен пункт. Подобна е и картината при жилищните кредити в евро – от 2009 година досега годишната лихва намалява от 9 на под 6%. Дали в тази ситуация е изгодно да поискаме от банката си нови условия или да рефинансираме?
Ако плащаме кредит, взет при високите лихви от началото на кризата, със сигурност си заслужава да прегледаме новите условия на пазара. Изгодните нови оферти обаче често крият капани.
Лихвите падат, но таксите за другите услуги на банките се увеличават. А тези разходи не можем да избегнем, защото добрите условия по един кредит вървят в пакет с изисквания за превод на заплатата и други условия, като например плащането на поне три битови сметки по банков път.
Годишният процент на разходите е общата цена от лихвите и таксите по обслужването на заема. Това е показателят, по който сравняваме дали други банки не предлагат по-добри условия. Ако на този фон цената на нашия кредит е висока, можем да поискаме нови условия от собствената си банка. И едва ако тя не е склонна да облекчи условията, да търсим по-изгоден кредит от друга. Разликата в лихвите обаче трябва да е сериозна.
С предоговаряне или покриване на един заем с друг можем да намалим значително както месечната си вноска, така и общата сума, която ще платим.
Тъй като банките вече намалиха лихвите, до края на годината се очаква те да се задържат около сегашните нива. Заради все още трудната икономическа ситуация обаче не се очаква сериозен ръст при кредитирането.
