Не е проблем увеличаването на времето за подслушване по отношение на диверсиите и шпионите и всичко останало от раздел I на Наказателния кодекс. По-същественото е друго - СРС- та се прилагат без да се уведомява лицето, срещу което се използват. При това положение подслушваният не може да търси отговорност от държавата, затова че са му ограничавали правата. Това трябва да се промени в закона, коментира за Фрог нюз адвокат Константин Симеонов.
Във всички нормални държави подслушваният бива уведомен за мероприятието, когато то приключи. Това не се случва у нас, защото не сме нормална държава, сочи правозащитникът.
Бяха направили бюджет за подслушването, който беше по-голям от бюджета на здравеопазването. Ефективността на това подслушване обаче е много ниско. По моя информация има оперативно слушане без разрешение.
Нашите служби до голяма степен са безсилни, тъй като стана ясно, че самоличността на един агент може да бъде разкрита във всеки един момент. Това доведе до сериозен отлив на желаещи да сътрудничат на полицията и на ДАНС.
Заради доносниците на ДС се публикуваха списъците включително и с имената на офицери. Аз съм бил офицер в Първи отдел на Националната следствена служба, който е към ДС. Назначен съм декември 1990 г. и името ми е във всичките списъци. Макар че не съм агент, а офицер. За Следствието разкриването на имената не е толкова фатално, но за оперативните служби това е жесток удар. Законът беше направен така, за да може истинските доносници – тези, които са писали срещу комшии и роднини, да се размият в общата маса, посочва Симеонов.
