„Законът за училищното и предучилищното образование, който управляващите приеха ще задълбочи социалното неравенство и ще доведе до спадане на качеството на общественото образование”. Това заяви пред медиите в парламента зам.-председателят на НС на БСП Янаки Стоилов. По думите му, това се дължи на допускането на финансиране на частните училища и този подход скоро ще бъде прехвърлен и върху висшето образование с още по-голяма настойчивост.
Като друга причина Стоилов посочи премахването на оценките в началния курс. На второ място той посочи, че този закон намалява грижата за децата в неравностойно положение – закриват се помощните училища и други специализирани училища и се преобразуват в центрове за личностна подкрепа. „На трето място този закон няма да съдейства за намаляване на броя на отпадащите ученици – завършването на основно образование ще бъде след 7 клас, а не след 8. Разрешава се и надомното образование без специални причини за това”, поясни той.
Янаки Стоилов изтъкна, че законът подценява ролята на училището за социалната интеграция и социалните грижи за децата – безплатният транспорт е предвиден само за децата до 16-годишна възраст, отхвърли се предложението за училищата „Втори шанс” за отпадналите деца; не са предвидени средства за ученическо облекло и други дейности със социален характер. Като друга причина за несъгласието на БСП със закона Стоилов посочи липсата на важни механизми за провеждане на единна държавна политика в образованието – запазва се практиката на неограничен брой учебници, а финансираните от министерство на земеделието професионални гимназии стават общински. „Начинът на оценяване на директорите, създаването на два инспектората и други подобни разпоредби не потвърждават декларациите за единна държавна политика в образованието. Това са достатъчно основания, поради които ние изразихме критично отношение и не подкрепихме много от важните разпоредби в този закон. Вместо да се правят реформи, които да лекуват проблемите, те задълбочават политиката, довела до тези проблеми”, заключи Янаки Стоилов.
„Няма друг такъв пример в последните години, в който да се разглежда българското образование и да има толкова несъгласия, възражения, включително и протести, а се очакваше по него да има обществен консенсус”. Това заяви народният представител от ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Мариана Бояджиева. Тя подчерта, че много от решенията по текстовете по законопроекта са били взимани с не повече от 70 до 90 гласа. „Това е изключително тревожно, защото се определя не само бъдещето на образованието, но и бъдещето на нашите деца”, категорична бе Бояджиева. По думите й автономията, която се дава на българските училища с този закон, ще доведе до различни учебни програми и планове и ще постави учениците в неравностойно положение от гледна точка на възможностите на големия град и по-малките населени места. Тя подчерта, че друг спорен момент по време на дискусиите е било създаването на обществените съвети към българските училища – нов орган, който ще има сериозни правомощия, но без изисквания за компетентност и няма достатъчно ясно разработени критерии за контрол. „Българските настоятелства, които имат традиции, датиращи още от Възраждането, показали са, че работят за българското училище, са натоварени само с ангажименти , но с недостатъчно права”, заключи Мариана Бояджиева.
„Системата на българското образование е застрашена и след 5 до 8 години може да колабира”. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Стоян Мирчев. По думите му отговорът на въпроса защо се е случило това, който ще си задаваме след 5 години, се крие именно в промените, влезли в този закон. „До четвърти клас няма да има оценяване. Това ще доведе до пълен шок на учениците в 5 клас, когато получат първите си оценки. В момента процентът на най-много отпадащи ученици е между 5 и 7 клас”, обясни Мирчев. По думите му статистиката обаче няма да засече процентите на тези отпадащи ученици, поради надомното обучение и това, че всеки ще се води, че се обучава в къщи. Мирчев заяви, че след 5 години това ще доведе до закриване на училища в малките населени места. За това според него ще спомогне отклоняването на средства към частните училища. Мирчев подчерта, че отражението няма да е само количествено, но и качествено – в закона няма единна държавна политика и се дава автономия. „Това означава, че дори и малкото деца, които ще завършат някакво училище, след няколко години няма да е ясно какво образование ще получават и дали изобщо са получили някакво”, обясни Стоян Мирчев.
