Безбожието няма почивен ден. Няма почивник. Уж изпратихме комунизма в миналото, уж свикнахме да се кръстим за цяло и не щяло, но явно добре са ни отучили да вярваме. Отучили са ни да виждаме невидимото. Отучили са ни да изпитваме Любов към ближния, да обичаме Бог, да вярваме в силата на Космическия разум, в силата на Висшите сили. Това казва писателят Румен Леонидов.
Ето и размислите на водещия "Съботаж" по БНР.
Не вярваме в духовната енергия, а тя по-мощна от телесната. Не вярваме в безсмъртието на душата, която всеки от нас притежава. Както и в това, че след време тя отлита в звездното си гнездо. И пак се завръща на земята. Това прекрасно го обясни Големият Иван Радоев, който казваше: „Щом животът не е вечен, и смъртта не е безкрайна...“
След раждането ни, смъртта е най-голямото приключение в живота. И последното може би най-детско любопитство – я да видя, какво ще се случи след като изхвръкна от делвата на телесата си... Ако в битността си на този свят не сме равни, а различно алчни и различно гадни, то в селенията на Вселената всички сме едни и същи – елементарни частици.
За това не мога да повярвам, че Светият синод е забравил това и е започнал да си мисли, че наистина говори от името на Исус Христос. Сякаш Синът Божи може да изрече следното: "Аз ще нахраня само тези 5 000 души, а останалите ще оставя гладни. Аз обичам само тези 5 000 души, другите не заслужават Любовта ми." Или: "Аз няма да вдигна Лазар от гроба, а ще му река: легни си, стой си мъртъв, защото преди теб възкресих цели четима из мертвих, а ти си друговерец и не заслужаваш моята помощ!
Днес не само Светият синод, но и повечето частни медии плашат и бездруго уплашения по рождение българин, че България щяла да загине! Ще загине Друг път! Тя не загина нито при лукавите византийци, нито при жестоките османлии, нито при диктатурата на атеистите братоубийци, няма да загине и днес, когато българите пъшкат под робството на своите си мутри и олигарси. Ако все пак някога българския народ загине, то ще е заради липсата ни на доверие във Вярата, заради липсата ни на любовта към ближния, заради безнадежното ни, невежо отношение към Надеждата, че личната ни доброта ще спаси света.
Ние живеем не само без Бог, но живеем и без извисен духовно висш клир, а този, днешният, според гневни писания във фейсбук, плачел да бъде анатемосан. Защото не Светия синод е създал света, Eвропа и България, за да пророкува евентуалната им гибел, а България, Европа и света е сътворил един друг господин, с чисто досие, на когото още от старобиблейски времена му викаме Господ Бог.
И ако европейската ни цивилизация, която е затъналата до шията си в духовната си мизерия, един ден изчезне, ще изчезне и нашата малка и свята майчица България, но това ще стане пак по волята на Създателят, господин Господ Бог, но и най-вече поради безволието, безверието и безчестието на неговите земни чеда, останали без духовни водачи, които го зарязаха на произвола като досаден възрастен прародител, и го оставиха съвсем сам в титаничната му битката с небесните сили на Мрака.
Плътта може днес да тържествува! Към този момент тя явно има надмощие над Духа! Но истинските християни, колкото и малко те да са днес у нас и по света, заедно със всички наистина набожни жители, изповядващи други религии на тази плачевна планета, с тяхното благочестие, съвест и свяст ще спомогнат на читавата част от бъдното човечество да се върне към добрината, светлината и скромността.
Господ има нужда от нашата помощ и ние, които го обичаме, ще му я дадем още тук и сега, за разлика от неговите брокерите , които не само не дават никакъв личен пример на съпричастие и съболезнование, но за това пък се опитват да дават акъл на държавата, която не заслужават.
Ето защо безбожието продължава да няма почивник, и Лошотията ни продължава неуморно да работи срещу смисъла на Седмия ден.
Факел
