Все по-често диагнозата се поставя при по-млади хора, предимно мъже с рискови фактори тютютнопушене и фамилна дислипидемия. Скромната консумация на алкохол, особено на червено вино, води до предпазване от коронарна болест казва в интервю за Frognews.bg кардиологът.
Д-р Добри Хазърбасанов завежда Интензивния Кардиологичен Сектор в Кардиологичната клиника на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св Анна”. Той има 16-годишен опит в интервенционалната кардиология и 4 години опит в Канада с лечение на сърдечна недостатъчност и програма за сърдечна трансплатация.
интервю на Ана Кочева
– Д–р Хазърбасанов продължава ли България да е в челото на класацията по най–много сърдечно–съдови заболявания в света?
– Сърдечно-съдовите заболявания са убиец № 1 в индустриалното общество. Ще направя сравнение с най-развитото и богато здравеопазване в света. За първото десетилетие на 21 век в САЩ над 1 милион пациенти годишно заболяват от миокарден инфаркт т.е. под 1 % от населението. Смъртността при нововъзникнал или остър миокарден инфаркт е около 15-20 %, като този процент е същия и за Европа включително и за България. За последните 40 години в Америка е постигнато значително - 70 % намаляване на заболеваемостта от инфаркт докато смъртността е намаляла с не повече от 20 %. Положението в България не е много по-различно, въпреки честата спекулация с водещото място на страната ни в негативната статистика на сърдечно-съдовите болести. Годишно в България от миокарден инфаркт заболяват малко под 12 000 пациенти, което прави 1.2 % от населението. Намаляване на заболеваемостта от миокарден инфаркт за последните 40 год в България е около 50%, а смъртността е намаляла с 20%.
– Причините за това?
– Основната причина за намаляване на заболеваемостта от миокарден инфаркт в развитите страни е ефективната първична профилактика, като най-голямо значение има ограничаване на тютюнопушенето, на второ място лечението със статини- холестерол понижаващи медикаменти и на трето по важност медикаментозното контролиране на артериалната хипертония. В момента 25 % от активното население на САЩ пуши и този процент е спаднал от 65-70 % преди 40 год. За България цифрите са 55 % пушачи сега и 70% преди 40 години. Друга причина в противоположната посока е по-голямата разкриваемост на инфаркта в България през последните 10-ина години, т.е. по-доброто диагностициране и съответно лечение. Националната програма на МЗ от 2002 за лечение на Острия Миокарден Инфаркт и въвеждане на първичната коронарна интервенция, т.е. отпушването на инфарктната артерия с балон и стент като приоритет в поведението, както и поемането на това лечение от здравното осигуряване даде огромен положителен резултат. По тази причина в момента в България има 21 лицензирани катетеризационни лаборатории в сравнение с 6 през 2000г., и броя на коронарните интервенции е скочил от 600 през 2000 год., на 12 000 през 2008 год., като 14% от тях са при миокарден инфаркт т.е. от всички остри инфаркти в България 14% получават интервенционално лечение, което е най-доброто. Това представлява увеличение с повече от 20 пъти спрямо 2000 год. За сравнение този показател е 25% в САЩ, 15% в Англия, 20% в Гърция, 4% в Румъния.
– Съдейки по опита Ви в кардиологична клиника „Св. Анна”, смъква ли се надолу възрастта на хората с тежки кардиологични проблеми?
– Това се отнася за коронарната болест, която води до миокарден инфаркт. Все по-често диагнозата се поставя при по-млади хора, предимно мъже с рискови фактори тютютнопушене и фамилна дислипидемия. Тази тенденция се наблюдава в целия свят и разбира се България не прави изключение. Подмладяването на инфарктите не засяга много голям брой пациенти, но като феномен е доста стряскащ и оказва психологическо въздействие на обществото. Това би трябвало да се използва за да се предприемат навреме действия за първична профилактика и основно масирана и на всички фронтове война с тютюнопушенето, добър медикаментозен контрол на хиперхолестеролемията и артериалната хипертония.
– Определяща ли е наследствеността и при тези заболявания?
– Наследствеността или положителната фамилна история е един от рисковите фактори за развитие на коронарна болест. Всъщност това е единствения рисков фактор, който не може да се коригира и затова е необходимо да се установят и коригират останалите.
– Известно е, че клиниката е водеща в страната, пациенти питат леченията в нея колко струват, здравната каса поема ли ги?
– Интервенционалното лечение на сърдечно-съдовите заболявания е едно от най-скъпите и най-ефективните от гледна точка на цената дейности в медицината. В България лечението по всички клинични пътеки с интервенционални процедури е покрито напълно от здравата каса от 2003 год. насам. Всички осигурени български граждани се лекуват в нашата клиника без да заплащат за това. Изключение прави имплантацията на няколко специални пейсмейкъри, дефибрилатори и кавафилтър, цената на които не е покрита от здравната каса и трябва да се плати от пациента.
– Връщани ли са от клиниката пациенти; кога става това?
– Няма случаи на върнати от клиниката пациенти. Освен редовния планов прием, за който листа за чакащи е около 1 месец, клиниката приема и спешни случаи, като разбира се трябва да се има пред вид капацитета на интензивното кардиологично отделение, което разполага с 8 легла. Съществуващият в момента в София график за прием по спешност на пациенти с остър миокарден инфаркт осигурява ефективно покритие на столицата, а доброто взаимодействието между шестте центъра с катетеризационни лаборатории дава възможност за гъвкавост и допълнително приемане на пациенти в случаи на нужда.
– Пациенти питат още и как се извършва прищипване на вродено разширени на белодробната артерия, задължителна ли е тази интервенция и дали е безкръвна или се отваря гръдния кош?
– Ако става въпрос за вродени сърдечни пороци с аномален ход на аортата и белодробната артерия, дефинитивната корекция на това състояние се извършва по оперативен начин. Безкръвен метод не съществува. Възможно е времено да се извърши палиативна процедура чрез катетри, които се въвеждат през кръвоносните съдове /и следователно е кръвна процедура/, докато сърцето достигне определен размер позволяващ да се извърши окончателната оперативна корекция.
– Може ли пациент със стент(ове) да води напълно нормален начин на живот и да се подлага на натоварвания както преди да заболее?
– Коронарната болест засяга хора в най-активната възраст и голямото значение на лечението е че възстановява напълно активността им както преди заболяването. Поставянето на стентове не ограничава по никакъв начин активността на пациентите, а всъщност позволява да се започне пълноценен живот веднага след процедурата без да има нужда от рехабилитация. При използване на радиален достъп /от артерията на ръката/ не е необходим и режим на легло за няколко часа след процедурата, както е при достъп от бедрената артерия.
– Предложете профилактика за сърдечно–съдови заболявания, която би могъл всеки да спазва и която не изисква много средства?
– Здравословния начин на живот е най-добрата профилактика и изисква най-малко средства, които основно се спестяват като не се дават за цигари. Освен спиране на тютюнопушенето, което е най-ефективната мярка, профилактиката на коронарната болест включва редовна физическа активност т.е. премахване на обездвижването, ограничение на приема на животински мазнини с храната и ефективен контрол на артериалната хипертония.
– Една от най–популярните рецепти гласяла: Пийте червено вино, но не пушете повече от 2–3 цигари дневно. Приемате ли я, или се налагат някакви корекции в тази утвърдена представа?
– Установено е че скромната консумация на алкохол, особено на червено вино, води до предпазване от коронарна болест вероятно заради повишаване на “добрия” холестерол. Органичаването на цигарите до няколко на ден не води до нищо, освен до самоилюзии. Отказването от тютюнопушене е най-ефективното средство за намаляване на сърдечно-съдовия риск, който спада с 50% за първите 3-4 месеца след пълното отказване на цигарите.
