Авторитетното списание „Форбс“ публикува статия, озаглавена „Фалитът на българската КТБ: Разказът на бившия собственик“. В нея авторката Франсис Копола разказва за свой разговор с бившия собственик на банката Цветан Василев и представя неговата версия за случилото се.Според него, той е бил жертва на алчността на политическата ни мафия. Вижте цялата публикация:
През юли 2014 г. Корпоративна търговска банка е затворена, а нейният собственик, напуска страната. (в статията има препратка към публикация на същата авторка от 30 юни 2014 със заглавие „Какво, за Бога, което става в България?“)
Според съобщения в медиите към онзи момент, сривът на банката се дължи на „скарване“ между Цветан Василев и българския медиен олигарх Делян Пеевски. (препратка към статия от 15 юли 2014 със заглавие „Българската игра на тронове“) Подобни неща са нещо твърде познато сред българите: "Олигарсите воюват и малките хора страдат”, казва един от източните ми.
Но когато говорих с Цветан Василев през август тази година, той ми разказа една много по-различна история:
„Делян Пеевски е просто един от основните инструменти, които българската политическа мафия използва, за да изнудва българския бизнес - видимата част на доста големия айсберг на корупцията. Политическата мафия упорито се опитва да омаловажи това, което се е случило с КТБ и да го представи като личен конфликт между г-н Пеевски и мен, което е напълно невярно. Имах конфликт с политическата мафия, която управлява страната, тя ме изнудваше и заплашваше в продължение на много години.”
Така че, защо КТБ фалира, ако това не се дължи на спор с г-н Пеевски? "КТБ стана жертва на алчността на българската политическа мафия, която контролира повечето държавни институции, които стоят зад завесата", казва Василев. И продължава с разказа на една необикновена история за злоба, корупция и некомпетентност в българските институции.
Сриването на банката
Историята на г-н Василев започва през април 2014 г., когато от него е било поискано да прехвърли активи на мафиота от кръга на ДПС, една от най-влиятелните политически партии в България:
„Казаха ми, че КТБ ще тръгне надолу, ако тяхното искане не бъде изпълнено. Аз отказах…, но сега знам, че унищожаването на КТБ бе планирано месеца преди това. Целта беше да се придобият най-привлекателните активи на по-ниска цена и да ме елиминират като фактор в социално-икономическия живот на страната.“
Според г-н Василев, банковата атака е започнала съзнателно и хладнокръвно. Но не чрез слухове, че парите на вложителите са застрашени, както обикновено започват банковите паники. Не, в България нещата се случват по-драматично. Българските медии обвиняват собственика в опит за убийство:
"Това, което предизвика банковата криза бяха спекулации в медиите, подхранвани и насърчавани от българската прокуратура, че съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Невинни хора бяха арестувани и представени по телевизията като убийци, наети от мен. Същия ден, в търсене на доказателства за опит за убийство, прокуратурата нахлу в офиси на мои фирми и конфискува счетоводни документи. Мистериозно, всички водещи български телевизии бяха поканени да представят това нахлуване на живо.
Твърдението, че съм се опитал да организирам убийството на г-н Пеевски впоследствие беше опровергано в съда, но вече беше твърде късно - повече от 20% от активите КТБ бяха изтеглени в брой в рамките на 4 дни.”
Българската народна банка (БНБ) отказва ликвидност за КТБ, принуждавайки я да затвори врати. Ръководството на КТБ поисква от Централната банка да наложи „специален надзор", процедура, при която БНБ временно поема управлението на застрашената банка, за да я оздрави.
Но скоро след това има друга банка от която се започват масови тегления и се оказа също страдаща от ликвидност, но отговорът на БНБ за нея е много различен. За ПИБ се осигурява с голяма ликвидност от страна на БНБ, за което е поискано и получено разрешение от ЕС, съгласно правилата за държавна помощ. Целта на подкрепата на ликвидността е да се защити финансовата стабилност, но БНБ вече е позволила банката на Василев да пострада.
Според собственика на КТБ, този очевиден двоен стандарт се дължи на "волята на политическата мафия". Интересното е, че Николай Стайков от Протестна мрежа също коментира "различни цели" на БНБ по отношение на двата случая (препратка към статия от 18 август 2014 със заглавие „Българските банкови бедствия“с въпросния коментар) „ КТБ беше съборена, за да се отстранят Цветан Василев, докато ПИБ беше защитена, защото тя служи на доминиращите политически интереси“. Когато г-н Василев и г-н Стайков казват едно и също, значи живеем в интересни времена.
Застраховаността на депозитите се провали
КТБ остана затворена в продължение на почти шест месеца, през което време на вложителите беше отказан достъп до парите им. Фондът за гарантиране на влоговете не разполага с нужната сума, за да компенсира застрахованите вложители, така че в България има нужда да се наберат допълнителни средства. Но страната е без правителство от юли до октомври 2014 г., и единствено валутният борд попречи на БНБ да печата пари, които да компенсират вложителите. В същото време възобновяване на банката не е опция, тъй като това би рестартирало масовите тегления. Затова БНБ държи банката „върху тънкия лед“.
Г-н Василев твърди, че България е в тройно нарушение на законодателството на ЕС по отношение на третирането на вложителите:
„На първо място, има неправилно транспониране на Директивата на ЕС относно схемите за гарантиране на депозитите. На второ място, държавата не изпълни задължението си по директивата за изплащане на отговарящите на условията депозити в рамките на 20 дни след затварянето на банката. На трето място, ФГВБ, който е трябвало да застрахова всички гарантирани влогове в българската банкова система, се представи зле и имаше само 1 милиард евро - сума недостатъчна за изплащане на гарантираните депозити, дори само в един застрашена банка.”
Коментарът му изглежда точен.
През октомври 2014 г., след жалби от вложителите, Европейската комисия и Европейският банков орган настояват България да компенсира вложителите. (препратка към статия от 20 октомври 2014 със заглавие „ЕС настоява България да разреши достъпа до депозитите в КТБ“) Но България отказва, твърдейки, че съгласно нейното законодателство банката е трябвало да бъде обявена в несъстоятелност, преди депозитите да могат да бъдат изплатени, а несъстоятелност не може да се обявява, без пълен одит, който ще отнеме четири месеца. Вложителите в крайна сметка получават парите си през декември 2014 г., въпреки че много от тях изпитват сериозни трудности поради затварянето на банката.
„Одитът“, който всъщност не е одит
В действителност е извършен одит от „Делойт“, „Ърнест и янг“ и „Афа“. Той приключва една седмица след избирането на ново правителство, което би могло да разреши заемането на средства. Странно, нали.
Г-н Василев е унищожителен за този одит, описвайки го като "фалшив" и твърдейки, че целта му е да се направи така, че КТБ да изглежда зле на хартия, „за да се измисли извинение за целенасочено безотговорна политика към нея". Той дава и аргументи за критичността си:
„На първо място, централната банка е сключила договор с три консултантски компании да оценят активите КТБ, въз основа на неясна методика, която не се прилага нито в България, нито в ЕС. Централната банка представи тази оценка като "одит", въпреки че оценката не се прилага по приетите международни счетоводни стандарти, а фирмите, които извършват това, не го признават като одит. На второ място, Централната банка отказва да разкрие съдържанието на този документ на обществеността, въпреки факта, че банковият лиценз КТБ бе отменен единствено въз основа на този документ.“
Тези критики са сериозни. Извършен ли е този "одит" в съответствие с международно признати счетоводни стандарти? Разбирали ли са одиторите, че бъдещето на Корпоративна банка зависи от техните констатации? Защо никога доклада е стана публично достояние?
Банкерът също така поставя под въпрос компетентността на БНБ преди срива на КТБ:
„Ако нещо се е объркало с КТБ, защо БНБ разреши тя да придобие Кредит-Агрикол България ЕАД - процедура, която наистина включва внимателен одит на купувача - през 2014 г.? Още повече - защо не е открила нищо нередно в редовните прегледи преди това?“
Той има право. КТБ придобива Кредит- Агрикол България само седмица преди да я затворят. Трудно се вижда упражняването на адекватен надзор от БНБ.
Г-н Василев критикува манипулациите на БНБ, довели до затваряне КТБ и разлагането й на съставни части:
„Назначават се некомпетентни квестори, които дори не отговарят на критериите, изброени по Закона за кредитните институции в България. Вместо да се вземат мерки за стабилизиране на КТБ, те блокираха всички операции, забраниха на клиенти да изплащат заемите си с средствата които имат в депозитите си и т.н”
Г-н Василев твърди, че по време на продължителния колапс на банката, корпоративни интереси са плащани с постъпленията от продажба на активи на КТБ.
„Вторият по големина търговец на горива „Петро“л АД, централната сграда на КТБ АД, заводът за стъкло „Рубин“ в Плевен, активи на стойност повече от 100 милиона евро за недвижими имоти, и т.н.“
БНБ може основателно да бъде обвинена в некомпетентност. Но последното твърдение е много по-сериозно.
Източване на банката?
Самият г-н Василев е обвинен в присвояване на средства. БНБ го обвинява, че е управлявал във финансова пирамида. Без съмнение в нашия разговор той отрича това:
„Прокуратурата изфабрикува това обвинение, заедно с Централната банка, за да може да бъда арестуван, ако бях в България, или да поиска европейска заповед за арест, в случай че съм в чужбина. Обвинението бе използвано, за да блокират всичките ми активи и тези на семейството ми.
Първоначално, управител на централната банка ме обвини, че съм взел 200 милиона лева в найлонови торби от централата на КТБ в дните на масовите тегления от хората. Аз бях в чужбина през въпросната седмица и ви уверявам, че обема на 200 милиона не може да остане незабелязано, ако ги носите на гърба си в центъра на София. Прокуратурата в след това промени обвинението за "източване на 200 милиона от КТБ в рамките на няколко години”.
Василев е убеден, че доказателствата срещу него са изфабрикувани:
„Обвинението се основава единствено на показанията на двама свидетелите. Вече е доказано в съда, че един от свидетелите е фалшифицирал моя подпис върху документите. Хора от ръководния състав на КТБ бяха притискани да свидетелстват срещу мен от прокуратурата чрез използването на заплахи.”
Изнасянето на 200 милиона лева в брой извън страната за един ден изглежда малко вероятно. (препратка към статия от 12 юли 2014 със заглавие „Любопитни случай на българските масовите тегления от банките“) Но обвинението, че КТБ се източва в продължение на няколко години е далеч по-надеждно. Помолих г-н Василев да обясни целта на сложната структура на дружествата със специално предназначение , които БНБ твърди че е използвал за източване на КТБ. Г-н Василев отговори, че предназначението е придобиване и управление на бизнеса активи.
„КТБ се свързва с различни дружества със специално предназначение, които контролира, за да реализира различни видове проектно финансиране - за придобивания, увеличения на капитала, инвестиции на зелено и др. Този метод е особено полезен при преодоляване на последиците от кризата от 2008 г. заради специфичните нужди за рекапитализация на много от нашите клиенти. Чрез тези дружества ние успешно сме финансирали придобиването на ключови фирми, като 77% от „Виваком“ (водещият телеком в България, с пазарна стойност 1.1 млрд евро), 97% от Петрол (втория по големина търговец на горива в България, пазарна стойност 350 млн евро), НУРТС - телекомуникационната инфраструктура и цифровите платформи (на стойност повече от 150 млн евро). Екип от висококвалифицирани анализатори на КТБ внимателно проучват и анализират всяко предложение, за да се оценят плюсове и минуси. Както често се случва в областта на банкирането, някои инвестиционни решения да се окажат добри, а други не. За да оцелееш в банковото дело, обаче, най-добри решения трябва да са повече от лошите и нашата равносметка показва, че в нашия случай това е вярно.“
Г-н Василев е убеден, че оценката на притежаваните дружествата със специално предназначение активи ще бъде достатъчна за изпащане на кредитите им към банката. За съжаление едва ли някога ще разберем дали това е така. Заключението на „одите“ е, че кредитите трябва да бъдат обезценени до нула. Това е най-пряката причина за обявяването на КТБ за неплатежоспособна и отнемането на лиценза й за банкова дейност.
Отхвърлянето на спасителния план
Според Василев, обстоятелствата по отнемането на лиценза, определено са странни. Той и други акционери на банката, включително и вторият най-голям акционер Генералния държавен резервен фонд на Султаната Оман, представят спасителен план за пострадалата банка. Предложението е отхвърлено с лека ръка от Българска народна банка:
„Въпреки, че ние направихме солидно предложение до българската държава, бяхме отхвърлени по най-унизителен начин от централната банка и от управляващото правителство. Те просто казаха, че нашето предложение е "несериозно" без всякакви разяснения за причините и без подходяща среща, за да го обсъдим.”
Седмица по-късно, лицензът на КТБ е отнет. Всъщност, спасителният план на акционерите предвижда българското правителство да осигурява половината от необходимите спасителни средства. (препратка към статия на Bloomberg от 31 октомври 2014 г. със заглавие „Българското правителство отхвърли план за спасяване на КТБ“) Това, плюс участието на Цветан Василев, вероятно е причината за отхвърлянето му.
Скоро стана ясно, (препратка към статия в Reuters от 22 юли 2015 г. със заглавие „Оманският фонд потърси справедливост срещу България заради сриването на банка“) че Оманският фонд ще съди българското правителство във Вашингтон, където е базиран Международният съд на за уреждане на инвестиционни спорове, заради отхвърлянето на спасителния план. Те твърдят, че са нарушени основни принципи за равно третиране и защитата на инвеститорите.
Заключение
Това е като приказка и ние вероятно никога няма да узнаем истината. Части от твърденията на г-н Василев звучат правдоподобно: Българската корупция е легендарна и е публична тайна, че политиката и медиите се контролират от българската мафия, която няма да се поколебае да свали една банка, ако това им е удобно. В този случай определено не става въпрос за обикновена банкова измама. Независимо от изнесените факти и твърдения, аз се съмнявам, че г-н Василев е толкова безупречен, както той би искал да вярваме или пък че е съгрешил повече от другите, които са срещу него.
Въпреки това, по-интересно в тази история е поведението на българските власти. В момента представители на вложителите в КТБ, облигационери и акционери са изпратили петиция на Европейската комисия и на Европейския банков орган за разследване на поведението на българските власт. Петицията е всеобхватен документ с подкрепящи доказателства, някои от които поддържат версията на г-н Василев и почти всички показват БНБ и главния прокурор в много лоша светлина. Дали тези институции са корумпирани и злонамерени или просто некомпетентни и претоварени – чувала съм и двете от различни хора. Случаят се нуждае отчаяно от независимо разследване и се надаваме, че ЕС ще предприеме бързи и ефективни действия този път.
Досегашните отговори на институциите на ЕС по повод оплаквания от клиенти, засегнати от аферата КТБ, са разочароващи. Но в крайна сметка, това не е проблем на ЕС, а на България. Тя трябва да вземе пример от Румъния и да работи за изкореняване на корупцията навсякъде, независимо дали в управлението на банките, контрола на медиите или в управлението на институциите и преди всичко, в своите политически партии.
Защото, ако политиката е корумпирана, останалата част от обществото ще бъде също.
