"Никъде фразата "Да осъществиш собствената си мечта" не е толкова актуална, колкото в нашата актьорска професия”. Това заяви днес гранддамата на европейското кино Клаудия Кардинале, която бе удостоена със званието „Доктор хонорис кауза” на НАТФИЗ и като актриса се нареди до знаменитите режисьори, също носители на отличието, като Иржи Менцел, Никита Михалков, Дейвид Линч.
"Да получа такава награда за мен е огромна чест”, заяви киноиконата, която от два дни отново е в София, този път за премиерата на филма "Имало едно време един уестърн".
Клаудия Кардинале разказа, цитирана от БГНЕС, че да правиш кино е като да мечтаеш заедно с други хора. Тя сподели за различията в актьорската професия през 50-те години, когато самата тя застава пред камерата и сега. В момента, според нея, актрисите трябва да са много по-подготвени в сравнение с миналото, защото има много по-голяма конкуренция.
Легендарната актриса разказа пред студентите и многото й почитатели, дошли в НАТФИЗ, как е влязла в киното. Родена и израснала в Тунис, който са наричали "малката Сицилия", като малка тя е искала да стане изследовател, за да опознае света. Бурна и дива по нрав, тя е отказвала да говори с почти всички. Външният й вид обаче е впечатлявал още в най-ранни години. На конкурс за най-красива италианка в Тунир през 1957 година, в чиято организация участва майка й, Клод - както са я наричали, е забелязана и веднага е обявена за най-красивата италианка в Тунис, а за награда посещава Международния филмов фестивал във Венеция. Като 16-годишна ученичка двама режисьори я забелязват и чрез директора намират баща й, който позволява тя да се снима. Така първият филм, в който се снима е "Златните пръстени", а веднага след него и "Гоха", където участва и Омар Шариф.
Тунис, по думите на Кардинале, е изключително важен за нея, защото там е родена и там е прекарала детството си, затова й напускането му е било толкова болезнено за нея. Истинското голямо кино отваря вратите си за актрисата с филмите на италианския режисьор Лукино Висконти, Федерико Фелини и др. Обрат, както сама го нарече, е било участието й във филма на Фелини „Осем и половина”, защото всичко е било без сценарии, а единствено импровизации. Друг филм, който обича много е „Фицкаралдо”, който е сниман в Амазонската джунгла. Партнирала си е с Ален Делон, Жан Клод Белмондо, Марчело Мастрояни. За актьорската игра с тях казва, че е важно екранният партньор да е от класа, защото той й помага да направи скок в измисления свят, в който трябва да влезе и да живее.
„Прекрасно е да се преобразиш пред камерата, но също и да се върнеш обратно в себе си”, твърди тя. „Хубавото в нашата професия е, че можеш да живееш различни животи и аз живях 152 живота”, заяви гранддамата на европейското кино. Актрисата пожела на студентите в НАТФИЗ един или множество прекрасни животи. Клаудия Кардинале отговаряше и на множество въпроси на бъдещите актьори и режисьори като заяви, че не тя търси режисьорите, а те нея. Обясни и че се е решила да участва в дебютния филм на българския режисьор Борис Десподов, защото харесва младите режисьори и защото е искала да се върне към корените си. Звездата видя и една своя стара снимка, направена през 1972 г., когато са били снимките на италиано-българската продукция “Вадим”. Снимката е от избата на Роженския манастир, като самата Клаудия е по нощница, разказа мъжът до нея на снимката - Любомир Димитров - Тато. Днес Тато имаше възможност да покаже снимката отново на Клаудия Кардинале. По думите на Тато звездата е запазила същия дух от младините, когато е демонстрирала и добро чувство за хумор. Разликата между сега и тогава е в това, че в миналото тя се движела с десет души антураж - гримьорки, фотографи и други хора.
