Документалната част от стенографските протоколи, с които се измисля език за по-малко от седмица, показва абсурдността на неговата поява под мотото "по-добре граматична грешка, отколкото политическа".
Проф. д-р Ив. Кочев и Ив. Александров
Появата на т.нар. "македонски книжовен език"(1) е уникално явление в европейската лингвистична действителност от средата на ХХ век, нямащо нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента. За разлика от тях "македонският език" е сътворен изкуствено от група хора:
1) на определена неотдавнашна дата,
2) на определено място, и
3) с определен декрет.
На 2.VIII.1944 г. в манастира "Прохор Пчински" на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) се издава декрет за "службен" език, който да "влегува веднага во сила". Няколко месеца по-късно - пак по административен път - този "език" се досъчинява и утвърждава предимно с гласуаане от 10 учители, 1 поет и 1 политик – представител на АСНОМ на заседание в Градския одбор (общината) в Скопие (27.ХI.-3.ХII. 1944 г.)[2] Приведената тук документална част от стенографските протоколи, с които се измисля този книжовен език в залата на Скопския одбор за по-малко от една седмица, показва абсурдността на неговата поява и обяснява защо до ден днешен той не се говори практически от нито един представител на Република Македония, в това число и от неговите "създатели"[3].
С минимален от наша страна коментар по-долу изнасяме по-типичните моменти от съчиняването на "новия език", имащ за база югозападните български говори в Македония. Характерните проблеми, които съставят дискусията на конференцията от 27.XI.-З.ХII. 1944 г. "За установуенье на македонската азбука и македонскиот литературен jазик"[4] могат да бъдат обобщени в следните групи:
1. Скъсване на скопската норма с единадесетвековната българска книжовна традиция в областта е било наложено преди всичко по политически причини:
а) Македонската държава - дело на Тито, армията и комунистическата партия трябва тепърва да се утвърждава културно и езиково: "Но благодарение на комунистическата партия, която в днешната гигантска борба първа вдигна знамето за борба против окупаторите и за свободата на всички поробени народи, а така съшо и за свободата на македонския народ, благодарение на войските на далековидния наш мил маршал Тито и специално на нашата млада македонска войска ние днес имаме своя държава...
Разбира се, за да бъде един народ културен, му е потребно културно развитие, а това не може да стане без писменост, без азбука. За да се задържи един народ в днешната борба на културните народи, той трябва да се утвърди (!?)[5] като народ по такъв начин, че на повърхността да се издигнат онези особености, които го характеризират като народ... Затова ние трябва днес да поставим основите на нашата писменост и книжовност, като установим (!?) македонска азбука и македонски литературен език (!?). За изпълненив на тази задача (!?) трябва значи да се ръководим от интересите на нашия македонски народ и, разбира се, да включим и интересите на цялата общност ("заедница"), в която се намираме, интересите на федеративна и демократична Югославия. От това място искам да ви поканя да викнем: "Да е жив водачът на демократична и федеративна Югославия Маршал Тито (викове "Да е жив!") Да е жива комунистическвта партия, която ни съвдаде възможност днес да се съберем тук... (викове "Да е жива!")." (Епаминонда Попандонов, Стенографски бележки, с. 1-2).
б) Променени са политическите обстоятелства: "Към тези книжовни материали трябва да се добавят и политически обстоятелства, които също така разрешават въпроса за македонския език." (Р. Зографов, с. 7).
в) Страх от допускане на политическа грешка: "Трябва да сме много внимателни да не направим някоя друга грешка, тъй като животът е по-важен от теорията. Това, което сега работим е нещо много голямо, но да не забравяме, че граматиката не е по-важна от самия живот... Затова трябва да бъдем внимателни какво правим. Според мене по-добре е да извършим някоя граматична грешка, отколкото да направим някаква политическа грешка (!?)... Същото това е и с буквите от сръбската азбука." (Р. Зографски, с. 29)[6] г) Съобразяване на комисията с проявявания интерес и от други места: "Към тази наша работа се проявява голям интерес, има много други хора, които се интересуват от този въпрос. И смятам, че сред тях има мнозина, които няма да се съгласят (!?) с досегашните мнения.[7]
Да се измислят нови букви не е проста и лека работа и затова не трябва да се втурваме към това преди добре да сме размислили. За да измисляме нови букви, трябва да приведем солидни и здрави доводи, че старите букви не чинат. А старото е проверено в практиката... Ако вземем сръбската кирилица нашият език пак ще си остане македонски. С нищо няма да допринесем, ако искаме и с азбуката да поддържаме разликата между нас и сърбите." (Блаже Коневски, с. 29-30).
д) Налагане на сръбската азбука: "Самото време ни налага да вземем буквите от сръбско-хърватската кирилица, защото в по-новата наука се избягва да се правят дифтонги... Със сръбско-хърватската кирилица ще имаме югославска азбука" (!?), (Милка Балванлиева, с. 24).
е) Подготовка на условия за по-нататъшно "създаване" на единен югославянски език: "Няма да стане никакво чудо, ако и другите южнославянски езици се развият също така и ако след 100 години имаме един еднакъв югославянски език."(!?) (Ристо 3ографов, с. 9).
ж) Контрааргумент: Не може да има югославянска азбука: "Да говорим за някаква югославянска азбука, това е съвсем нереално. Нашият народ е бил и е досега народ, но езикът му не е бил оформен. И сега не може да си поставяме за цел народът ни да се слее с югославянския народ, а да запази националността си." (Венко Марковски, с. 24).
з) Съзнание, че сърбизацията няма да остане незабелязана както в България, така и в Македония: "Поради практически съображения се налага да вземем сръбските букви. 3нам това: българите като видят сръбските букви, ще речат: "Тия са се посърбили"... 3нам че редакторът на "Брегалнишки глас",[8] като му спомена за сръбски букви, бяга като попарен. Предполагам, че и други така гледат на въпроса. От друга страна пък, от федерацията със Югославия ще си имаме неприятности. Заради това по-бързо трябва да вземем сръбските букви отколкото българските (!?). Ако искаме да се обособим като народ (!?) това няма нищо да ни пречи, с чертане на букви не се става народ." (Круме Тошески, с. 34).
и) Примиряване на науката с политическите моменти: "Нищо не ни пречи, никакви чувства не ни пречат, от братската сръбска азбука да вземем ль, нь. С това ще се покаже нашата обективност, защото ние примиряваме изискванията на науката с политическите моменти." (Васил Илиев, с. 36).
к) Страх от отзвука в Сърбия и Хърватско: "Другарят (който се изказа)[9] с основание подчерта, че трябва да мислим какъв отзвук ще намери решението ни у нашите братя оттатък границата, но пропусна да каже, че трябва да мислим и затова, какъв отзвук ще има и на другата страна, защото и на другата страна имаме братя. Другарят пледираше за средна линия. Наистина трябва да намерим такава средна линия, ама да не ни се сърдят братята в Сърбия и Хърватско... Много е оправдано, че искаме и в политически аспект да работим." (!?) (Васил Илиев, с. 35).
2. Тотална некомпетентност при съставянето на "езика" и на азбуката:
а) Самопризнания за ненаучността на решенията на комисията: "Добре ще бъде, ако можем да помирим гледищата, да намерим нешо средно. може да не е много научно, но с мярка и практично. Кирил[10] кой знае колко се е мъчил. Та и ние да се помъчим, да не бързаме." (Круме Тошески, с. 35).
б) Скоростно измисляне на "езика": "Нямаме време да чакаме да се прави този език (!?). Ние сме изправени пред въпроса да имаме литературен език, а нямаме време и не можем да чакаме този език да се прави от поети, книжовници и журналисти (!?). Във Франция като литературен език е взето парижкото наречие; в Русия - московското, в Сърбия - херцеговинското. От тези наречия после постепенно се е развивал литературен език. Ама, както казах, ние нямаме време да чакаме някое наше наречие да се развие в литературен език." (!?) (Гьорге Киселинов, с. 3).
в) Преподавателите на бъдещия македонски литературен "език" също са слабограмотни: "Нашите учители ще бъдат с пети-шести клас. С недоучени учители много тежко ше бъде обучението". (Круме Тошески,. с. 34)
г) Изкуствените правила никога няма да бъдат усвоени нито от учениците, нито от възрастните: "Тук става дума за педагогиката и за учениците. Но това се отнася и за възрастните. Тези хора никога няма да научат тези правила." (Ристо Проданов, с. 50).
д) За да бъдат оправдани фалшификациите в съвременността, трябва да бъде фалшифицирана и езиковата история: "Македонският език е майка на всички славянски езици (!?) или по-точно казано на всички литературни славянски езици (!?)... Ето така в течение на VIII век (!?) се оформил (!?) един нов народ – македонският със славянски език, ама и с много етнографски особености на старите изчезнали жители на Македония, във времето когато бългaрските славяни се бореха (!?) с прабългарите от урало-алтайски произход...
В VIII век като християни (!?), намирайки се близо до културната тогавашна държава Византия, започнали да си пишат на славянски с гръцки букви. Затова ни говори Черноризец Храбър (!?) в съчинението си "О писменах". Сигурно и в църквата (!?) са си служили със славянския превод на Евангелието и Апостола, писани с гръцки букви. В средата на IХ в. се явяват двамата солунски апостоли Кирил и Методий, които отначало ходили като мисионери в Арабия и в днешна Южна Русия. Но после се замислили и за просвещението на своите най-близки братя – македонските славяни (!?) Нашите прадядовци си имали свов писмо, ама то било нееднакво и неизгодно, та трябвало да се уеднакви и усъвършенства (!?).
Това го сторили – и таман тогава идват пратеници от Чехия и молят да им се изпратят учители и проповедници на славянски език. Едва след 20 години техните ученици и сътрудници св. Климент и Наум се връщат в Македония (!?), а после литературата и просветата се премества (!?) в България, Сърбия, Хърватско и в Русия. При всичките тези народи и държави македонският език служил за църковен и официален литературен език дълги векове (!?)...
Въпреки това нашият литературен език никога не е престанал да работи: след Климент дошло царството на Самуил (!?). С него дошла и нашата (!?) патриаршия в Охрид и литературната работа в нея на македонски език в ХI, ХII, ХIII и ХIV век (!?). В ХV и ХVI в. (!?) литературната работа се прехвърля в манастирите, особено в гората Атон, откъдето е излязъл отец Паисий, първият македонски (!?) полусредновекоеен и полумодерен историк. А в ХХ в.... работили полународен литературен език Йоаким Кърчовски, Теодоси Синаитски и Кирил Пейчинович (!?). В средата на този век са писали стихове поетите Райко Жинзифов (!?) от Велес и Константин Миладинов (!?) от Струга." (Гьорге Киселинов, с. 4-6).
е) Признание, че всъщност възрожденците от Македония са писали по законите на българския език: "Но да видим каква идея има Константин Миладинов? Той иска македонският език да го приспособи към българския литературен език, който се формираше по това време. Той нарече диалекта на своите песни стружко-ресенско наречие. Но това не е нито стружко, нито ресенско. Една от главните характеристики на нашия македонски език, може да се каже главната характеристика, е ударението.
В нашия език ударението е на третата сричка от края на думата. (Примери). Ако разгледаме неговото (на К. Миладинов) стихотворение "Тъга за юг", то е мелодично само ако се акцентира с българско ударение. Ето! (скандира). Но ако акцентуваме с македонското типично ударание – на третата сричка от края на думата, какво ще се получи? (скандира с маквдонски акцент). Виждате, че няма ритъм, защото това е във връзка с неговата тенденция да приспособи македонския език (!?) по законите на българския език" (Венко Марковски, с. 15).
ж) Комисията за правене на македонски език освен с прогнозите за създаване на югославянски или общ славянски се занимава и с футорология - правенето на общ световен език: "В далечно бъдеще, на стадия на капитализма и империализма ще се създаде общ славянски (!?), а не само югославянски език (!?). Не можем да знаем в каква посока ще се развие този език, но може да е вероятно това да бъде руският език (!?), който ето и днес даде на германците и американците нови думи из областта на техниката. Но да определим времето кога ще бъде направен (!?) този език няма смисъл, а не ни е работа. Едно може да бъде ясно: натам върви човечеството (!?). Отначало с мимика и жестикулация човекът достига до едносложни и двусложни думи и с правенето на думи – до разграничаването. И така са се развили толкова езици. По-нататък вярваме, че ще се дойде до създаването на един общ език" (Даре Джамбаз, с. 40-41).
з) Ако не стане общият югославянски, то може да се опита за налагане на един славянски език" – руския (!?): "Другарката каза, че трябва да имаме стремеж към един общ югославянски език. Но вие знаете, че българите казват, че основите на нашите югославянски езици са български, сърбите - сръбски... Югославянският език е илюзия и никога не може да се направи. Защо? 3ащото и сърбите и българите си имат своя литература, сърбите отпреди 200 години, а българите отпреди 150 години. Сега ако искаме да направим (!?) нов югославянски литературен език (!?), те трябва да се откажат от своята литература и от своя литературен език и да приемат новия, югославянски литературен език. Но това никога няма да стане. Ние македонците, които досега нямаме литература, нямаме определен общ книжовен език, не искаме да се откажем от своето, а как ли ще се откажат сърбите и българите... Но ако не можем да направим (!?) общ югославянски, можем да направим (!?) общ славянски, а това ще бъде руският език (!?), който може да се наложи заради пространството и широтата на руската дума" (Георги Киселинов, с. 38).
3. Съзнателно фалшифициране на езиковата действителност с оглед на отдалечаването на писмената норма в Македония от книжовнобългарската:
а) Гонитба на буквата ъ като типична българска особеност, въпреки че е белег за звука ъ, който съществува в говорите по Македония: - "За ъ имаме два случая: в началото и в средата на думите. Развитието на ъ пред р е процес. Този процес е съвсем нов, стотина години, не повече. Сърбите го бележат с вокално р: рт, брзо... Облак дава обща характеристика и много правилно подчертава, че това ъ не е като в сръбския език. При нас няма толкова треперене, македонското вокално р е с по-малко треперене отколкото сръбското. Направете паралела между македонското и словенското ъ. В словенския изговор това ъ не е полугласна, а вокал... В днешните македонски диалекти р в средата е вокал, а в началото се развива ъ. Въпросът е: как да постъпим. Аз съм затова ъ да не се пише (!?) в средата на думите, а трябва да се дискутира дали да се пише в началото. Чисто сонантно р няма никъде... Поради тези съображения, които приведох аз съм за това в нашата азбука.... ъ да не се пише" (!?) (Блаже Коневски, с. 31-32).
– "В думите бързо, дърво слушам един призвук като ъ, ама не съвсем и не вярвам, че в македонския говор имаме пълно ъ. Искаме с това правописът да го направим много фонетичен, но Киселинов много добре подчерта, че съвсем фонетичен правопис не може да има. Ако искаме така да направим фонетичен правопис, ще се излъжем" (Круме Тошески, с. 33).
– "В това се изразява нашата обективност, защото примиряваме изискванията на науката и на политическите моменти. Бих дал такова конкретно предложение... Мисля да не претоварваме азбуката още с една буква, още с един знак. Виждаме неизгода в това, че този знак ъ не е в тон с нашата азбука (!?)... Този знак може да се използува за научно отбелязване. Ако пък в литературното творчество се наложи като потребност, пак ще се запише със знака, който се употребява в науката" (Васил Илиев, с. 36-37). Контрааргументи на по-голямата част от присъстващите, които настояват да остане писменият белег за ъ, с който се отбелязва действителният звук ъ, характерен за произношението: – Звукът ъ също така съществува в нашия говор и ще трябва да го вземем. Примери: ърга, ърбино, кърв, църв, върв и други...
С тези знаци нашата азбука ще бъде пълна и с нея ще може да се изрази всеки звук, който се слуша в нашия език" (Венко Марковски, с. 25). – И най-после, за ъ констатирахме, че в македонския език слушаме този звук. Намираме го отбелязан и в записите на сбирката на Шапкарев, в песните на Миладинов, навсякъде ще му намерим знака. Веркович също така го отбелязва. Примерите са много: кърв, кърст, търгнам и мн. други. Затова трябва да вземем знака, известен за този вокал - ъ" (Даре Джамбаз. с. 42). – "За нашите говори мога да кажа, че този знак ни е нужен, защото има думи, в които е отбелязана твърдата полугласна. Звуковата стойност, идентифицирана съо сръбското вокално р, не отговаря на македонския дух. Примери: бъргу, търпе, сърна, кърпа" (Мирко Непрощенски, с. 26-27).
– "По предложение на Ристо Проданов се взеха следните решения: ... Имената и чуждите думи на т-р в македонокия литературен език да се пишат с -тър. Петър, Димитър, театър, министър" (с. 59). – "Резолюция: Ъ е нужен за македонския език, а е и старомакедонска буква. Напр. ърга, Ърбино, ърт, кърв, върв, късмет, маjсторлък" (с. 73) Забележка: Независимо от изказванията и решенията – ъ да влезе в азбуката (което личи и от заключителната резолюция), позицията на Блаже Конески, отразяваща мнението на политически фактори (за които той намеква), е наложена по-късно, и буквата ъ (въпреки съществуването на звука) се изхвърля от азбуката. Въвеждането на сонантното р по подобие на сръбокото, независимо от разликите в произношението, също става по-късно.
б) Опит за налагане на сръбските и , имащи съвършено друго звучене, вместо типично българските диалектни , : – "Нищо не ни пречи тези два знака да ги вземем от Вуковата азбука... В практиката се доказва, че те добре са служили на македонския народ и затова трябва да се приведат яки доводи, за да бъдат изхвърлени (!?). Говори се за разликата в изговора на тези звукове в македонския и сръбския изговор. Едно е звук, а друго е буква... Изговорът може да е различен, ама буквата е друго, а изговорът е друго... Но това не е начин да търсим други знаци за тези звукове... Ако въввдем 5-6 нови букви, тогава мнозина от народа ще останат безписмени" (Блаже Коневски, с. 29-32). – "3а и предлагам (!?) сръбското , ... Това, което се каза, че били сръбски знаци - това е сръбска школа и първоначално са употребени в Босненските паметници, в една Твърткова заповед. Ние усещаме тези звукове и предлагам (!?) да ги приемем така, както сърбите ги имат. Има само една лоша работа – подсещат за сръбско, но са много практични и с тях вече има установена една практика у нас." (Круме Тошески, с. 44). Контрааргументи на по-голямата част от присъстващите, които не са съгласни да бъдат приети сръбските и : – "Ако вземем същия принцип и за буквите к, г с добавяне на един ер малък, можем така да изразим тези наши звукове." (Венко Марковски, с. 35). – "3а сръбско и ние имаме усет и затова смятам, че нямаме нужда от тия два знака от сръбската азбука, а да вземем един знак от комбинираните знакове." (Ристо 3ографски, с. 29). Репликиране: "Блаже Коневски: Ако тръгнем от север на юг ще видим, че до Битоля се свършва поясът на , (!?). В Македония няма единство на изговора. Венко Марковски: Ама тук става дума за централното македонско наречие. Не бива да ги бъркаме тези работи! Блаже Коневски: Чакайте, първо да се изкажа, пък после правете забележки. Аз как Ви изслушах" (с. 30). Круме Тошески: Да не вземаме тази работа като вечна; като работа, която ше остане за вечни времена... Вярвам, че в течение на 10-15 години ще дойдат хора, които ще изменят това, което не струва. Затова трябва да намерим една среда – малко Блаже ще отстъпи, малко Венко ще отстъпи и така ше намерим средата" (с. 35). – "Основният принцип е тия сръбски , , ль, нь дали ги имаме или ги нямаме. Смятам, че ги нямаме". (Георги Шоптраян, с. 37) – "А пък от друга страна, нищо не ни пречи, че се съгласихме, че нашите , и , по-много се различават от сръбските , , за тия наши звукове да вземем нови, наши букви" (Васил Илиев, с. 36) – Ристо Проданов: "Да поставим така въпроса: да извършим гласуване (!?) (Извършва се гласуване с резултат осем – ПРОТИВ сръбското и , два гласа 3А - Круме Тошески и Милка Балванлиева)", (с. 45).
Забележка: Общият брой на гласувалите би трябвало да бъде не 10, а 11 души (като се изключи дванадесетият – Епаминонда Попандонов, присъствал само първия ден). На следобедното заседание от 28.Х1.1944 г., когато не се приема решението за , би трябвало да присъстват 11 души, а резултатът е 10. Сред изказалите се на това заседание липсва името на обидения Блаже Конески, основният поборник за сръбски правопис. Очевидно той е отсъствал. Неговото изчезване е специално отбелязано в протокола на следващото заседание (30.Х. 1944 г. "Не се дойдени Блаже Конески и М. Балванлиева"), а също така нарочно е подчертано и в резолюцията от 4.ХII.1944 г.: "Од първиот до последниот ден на конференцията сите поканени присаствуеjа. Само Блаже Конески напушти од трети ден конференциjата". По всяка вероятност напускането му е станало по-рано от третия ден, тъй като името му изчезва от протоколите преди това.
в) Въвеждане на сръбските букви ль и нь, въпреки че изговорът на меките л и н в Македония не отговаря на сръбското произношение: – "Едно е звук, а друго е буква. Буквата е снимка на звука, буквата е само символ на звуковете, и когато я гледаш трябва да я свържеш с представата за звука. Това важи също и за меките л и н. Изговорът може да бъде различен, ама буквата в друго, изговорът друго. Някой каза, че децата щели да учат сръбски и щяло да стане бъркотия... Но това не значи, че трябва да търсим други знаци за тези звукове." (Бл. Конески, с. 31). – "Вук направи ль от ль, а нь от нь. Тези букви можем да ги вземем като практични. Да не правим нови букви по същия принцип и да не бъдем по-Вуковци от Вука, да не бъдем по-големи католици от папата". (Васил Илиев, с. 36).
Контрааргументи: – "В централния македонски диалект имаме ль и нь, но не са толкова меки както в сръбски език. Ако вземем знаците от сръбската азбука, нашите ученици ще учат и сърбо-хърватски като държавен език и ще настъпят бъркотии, ще се получи галиматия при изучаването на сърбо-хърватски по отношение на изучаването на македонски. Съществуват македонски диалекти, в които нямаме ль и нь. Във Велес се казва коjн. Тук се е извършила метатеза на палатам. Ако вземем л и н, това няма да бъде знакът, който е за сръбското ль и нь. и така ще се прави разлика." (Ристо Проданов, с. 27). – "Доколкото познавам нашия език особено прилепския говор, звуковете ль, нь, въпреки че някъде ги слушаме, не ги възприемаме като звукове, които заслужават цяла буква. Например сиренье. Такова написание, това е същото като сръбското, което при нас не се изговаря така. В Прилеп се казва сиреjне. Тук е извършено антиципиране. 3а мене нашето меко н не е същото, каквото в сръбското, не е чист палатал и поради това аз съм против да се вземе нь". (Круме Тошески, с. 44). – "Тези знакове не отговарят на нашите звукове и ние трябва да вземем други знакове". (Георги Шоптраян, с. 45).
Забележка: Независимо от разликата между меките л и н в говорите на Македония, от една страна, и сръбските ль, нь, от друга страна, комисията приема в азбуката сръбските означения.
4. Размисли за наречието, което трябва да бъде "определено" за литературен език: – "Все пак, за да се определи (!?) един диалект за литературен език трябва да се проследи неговата еволюция до днес, за да може да се получи истинска представа за неговия живот по-рано и днес". (Мирко Непрощенски, с. 12).
– "Каза се, да се вземе (!?) централното наречие за основа на македонския литературен език. Аз смятам, че това наречие трябва да се обясни, а не може да се обясни, ако не се определи географски къде се говори това наречие. Аз смятам, че не може да се определи нито по (юса), нито по ъ (ер голям). Затова предлагам да се изнесе един реферат (!?) за главните особености на това наречие. Без това не можем да го определим" (Блаже Коневски, с. 22-23).
– "Аз бих казал това са нашите а-говори, при които главната разлика е замяната на старата буква (он или юс) в а ... Какво означава когато казваме, че централното македонско наречие е влязло в основите на македонския литературен език? Това означава, че трябва да вземем материалите (!?) от този диалект, да го разгледаме (!?) и да поставим въпроса (!?) за фонетичната структура на този диалект. Да видим каква е фонетичната структура, за да можем да приложим практически въпроса (!?) как да се изрази с азбука. Без да определим (!?) кои фонетични елементи влизат в това наречие, не можем да определим изискванията за азбуката. Второ, а това в по-деликатна работа, трябва да се определят (!?) кои са типичните черти на тези фонетични елементи и тези черти да се внесат (!?) колкото може по-последователно в литературния език. Аз мисля, че засега в тази разправа, която водим за типичните черти на западното македонско наречие, без фонетичната система не можем да говорим. Главното сега е да постановим (!?) че западното македонско наречие е вече влезло в основите на македонския литературен език, пък после да преминем на азбуката". (Блаже Коневски, с. 10-11).
– "Мисля, че централното наречие трябва да се вземе (!?) като основа, ама сега засега всеки да си пише кой както си знае и може. От всичко това, което се получи, да се вземе (!?) онова, което е най-хубаво и най-практично. Защото, ако утвърдим (!?) само едно, централното, всички не го знаем това наречие. Аз съм щипянка и това централно наречие не го зная. По това наречие ще могат да пишат само тези, които са от Прилеп, Битоля и Охрид. Затова сега засега да разрешим (!?) да си пише, който както си знае (!?), а ще поставим тенденцията чуждите думи да се избягват." (Милка Балванлиева, с. 17) – "Всеки мохе да си пише както си иска, ама ще имаме коректори в печатниците (!?) и те ще правят (!?) коректура. Така езикът ще бъде еднакъв, защото коректорите ще го поправят (?) по законите, които ще ви направим (!?) за литературния език". (Венко Марковски, с. 17).
– "Сега става дума за централния наш говор... Но трябва да си кажем истината – и той не е един говор". (Михаил Петрушевски, с. 17).
5. Администриране, декретиране и гласуване на "езика", който уж не бил "измислен": [10] "Комисиа за установуеjе на македонската азбука и македонскиот литературен jазик" (с. 1) – "Во резолуциата треба да се нагласи (!?) да се земе централното македонско наречjе за македонски литаратурен jазик... Конкретно, jас предлагам (!?) централното македонско наречjе за основата на македонскиот литературен jазик". (Ристо Зографов, с. 9).
– "Резолуциа: На 27 ноември 1944 во 6 часот пред ручек, во сградата на Општината, се собравме, за да го утвърдиме (!?) македонскиот книжовен jазик... Сите участвуеме во сите дискусии како по jазикот, така и по азбуката... Духот на сите реферати беше еден и ист. Единодушно се подвлече, дека ние не сме се собрали да измислуеме некаков jазик... Се согласивме (!?) сите дека това наречjе е централното наречjе... и установивме (!?)... Резолуциата (!?) се прими единодушио и сите членови jа потписава (!?). Со това конференциата довърши своjата работа на 4 декември 1944 година во 13 часот навечер. Стенографски бележки. J. Костевски" (с. 71-73). – "Прашането се реши со гласане (!?) ... Резултатот (!?) беше 5:4:1. 3а първата форма гласава (!?) ... 3а втората форма гласава (!?)... За третата форма гласава (!?)... (с. 69-70). – "Сега, да продолжиме со гласуването. Се извърши гласуване со следниот општ резултат: 3а , , ль, нь – 9:2 (против К. Тошевски и М. Балванлиева) 3а j – 8:3 3а ъ – 9:2 3а – 10:1 (против М. Балванлиева) 3а s – 10:1 (против М. Балванлиева)" (с. 46.) 6. Съзнание, че дейността на комисията ще предизвика смях сред научния свят: "Jас страхувам да не направиме некоjа грешка, та да ни се смеjат луето!" (Круме Тошески, с. 17)
Заключение: След 37 години някои от членовете на комисията за съчиняване на "македонски книжовен език" достигат до извода, че дейността на комисията не е имала научен, а политически (фалшификаторски и антибългарски) характер и че "нов език" не може да бъде създаден: – "Съчинители, които предлагат собственото си болно въображение за история, са извън всякакви научни категории. Фалшификаторите на историята в така наречената "История на македонскиот народ" са тъкмо такива съчинители". (Венко Марковски, "Кръвта вода не става", С. 1981, с. 191). – "Очилата на Блаже Конески са еднопосочни и показват нещата не такива, каквито са. Те са правени в оптичната лаборатория на Александър Беличевата "славистика". Политическата целеустременост за тях е основен критерий. Те са лишени от научна последователност. Ако Бл. Конески уважаваше себе си и истината, то тълкуването на изговора на голямата старобългарска носовка, щеше да бъде по-просторно, а не така тясно. Бл. Конески е длъжен да знае, когато вече се е захванал да обяснява ролята на голямата старобългарска носовка, че централните а-говори в България и Македония представляват неразкъсваема езикова цялост, която се дели единствено от една граница – политическата." (В. Марковски, там, с. 253). "Блаже Конески изкуствено поддърка сериозен вид на убеден човек, че изпълнява функцията на учен. Начинът, по който оправдава правото на нови облици в езика, утвърждава нашето съмнение в това, че и самият Блаже Конески не вярва, че това, което прави, е истинска наука... Човек с амбиции, че вече определя облика на нов език. Такъв човек не позволява да бъде обвинен от мъжете на науката, че не познава това, което съобщава." (В. Марковски, там, с. 209).
– "Несигурността на лингвиста Блаже Конески идва от непоследователността на пропагандиста Блаже Конески. А че той е и граматик, и злостен пропагандист, личи от неговата "Граматика на македонскиот литературен jавик" и от неговата "Историjа на македонскиот jазик" и от другите му публикации, които са смесица от граматика, лингвистика и от недостойна антибългарска пропаганда" (В. Марковски. там, с. 212). – "Всички сериозни научни изследвачи по различни пътища са идвали до убеждението, че в Македония, Тракия, Мизия и Добруджа по села и градове живеят българи, че народностното и националното съзнание на тези българи не е нито македонско, нито тракийско, нито мизийско, нито добруджанско, а е българско, че езикът на тези българи не е нито македонски, нито тракийски, нито мизийски, нито добруджаиски, а е български, че литеретурата на тези българи не е нито македонска, нито тракийска, нито мизийска, нито добрудканска, а е българска, че историята на тези българи, които живеят и в Македония и в Тракия, и в Мизия, и в До6рудха, не е някаква отделна - македонска, тракийска, мизийска, добруджанска история, а е обща, българска история и че Македония, Тракия, Мизия и Добруджа са географска изява на българската теригория" (В. Марковски, там, с. 237).
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
[1] Откъси от "Стенографски белешки од конференциите на филолошката комисиа за установуенье на македонската азбука и македонскиот литературен jазик , Скопjе, 27.XI.-3.XII. 1944").
[2] Присъствали: Ристо Проданов, Ристо Зографски, д-р Гьорче Шоптраян, Даре Джамбаз, Васил Илиев, д-р Михаил Петрушевски, Круме Тошев, Мирко Павлов, Гьорге Киселинов, Блажо Конески, д-р Милка Балванлиева - тогавашни учители, Венко Марковски - поет, Епаминонда Попандонов (от АСНОМ). Имената са изписани според протокола от 27.ХI. 1944 г. Стенографирал Й. Костевски.
[3] Има се предвид особено произношението на най-изтъкнатия кодификатор на скопската норма Бл. Конески, автор на многократно преиздаваната "Граматика на македонскиот литературен jазик", Скопjе, 1952, което изобилства с отклонения от създадените от него правила.
[4] Вж. Архив на Македонския научен институт, София.
[5] Със знак (!?) след определени твърдения, въведен от нас в текст в скоби, обръщаме внимание на абсурдността на една или друга лансирана идея.
[6] Едни и същи имена в протокола са изписани по различен начин - ту с наставка -(в)ски, ту без нея. Тук се привеждат във формата, с която се откриват на съответната страница.
[7] Става дума за неприемането на някои сръбски букви.
[8] Издание, излизащо в СРМ по това време.
[9] Става дума за Круме Тошески, с. 33-35.
[10] Отнася се до Константин Философ.
