По време на днешната пресконференция за реформата на юридическото образование, на министър Христо Иванов бе зададен въпрос как ще коментира излезлите предварителни информации за становището на Венецианската комисия и това, че то подкрепя неговите идеи за реформа.
„Едва на 23 октомври ще знаем как изглежда окончателно становището на Венецианската комисия. Аз ще присъствам на сесията на Венецианската комисия, на която то ще бъде обявено. Преди това не би било удачно да навлизам в конкретен коментар по съдържанието на тяхното становище. Това, което мога да кажа със сигурност, е, първо, че това не са моите идеи и това е много важно. Защото огромната част от реформите, които предлагаме, следват от многократни препоръки на Венецианската комисия и от международни стандарти, и в този смисъл никакви изненади не може да има и няма новина.
На второ място, аз очаквам становището на Венецианската комисия наистина да даде един тласък и увереност на политическите сили, на българската политическа класа за това, че наистина тази реформа е необходима. Чуха се какви ли не мнения и опониране… "Не това, друго трябва"… Каквото и да си говорим, авторитетът на Венецианската комисия би трябвало да накара тези говорители да се фокусират около това, че тази реформа, която ние предлагаме, е изключително важна. Тя може да не е всичко, което трябва да случи, да има и други неща - ние далеч не смятаме, че трябва да се изчерпа само в тези области - но структурната реформа на модела на управление на съдебната власт е абсолютно фундаментална за това да имаме доверие в правосъдието, да имаме качествено управление на всички процеси, да имаме качествен кариерен процес, да имаме мотивирани хора и т.н. Надявам се становището на Венецианската комисия да накара тези говорители, които основно превърнаха в свое амплоа да подлагат под съмнение необходимостта да има такива реформи в тези области … малко се надявам, след становището на ВК да приключи „белият шум“.
Знаете, ние похабихме чудовищна публична енергия в обсъждане на това какво престъпление е изобщо идеята да се премахва тайното гласуване във ВСС. Какви ли неща не бяха избълвани! Това беше едва ли не [обявено за] атентат срещу демокрацията, срещу цивилизацията. А може би не е!
Аз се надявам становището на Венецианската комисия да има една хигиенизираща роля върху дебата, да се фокусираме върху това, което трябва да свършим, да го свършим по най-добрия възможен начин, и това ще стане, разбира се, с усилията и идеите на всички в парламента.“
