Росен Плевнелиев върна за ново обсъждане един-единствен въпрос от Закона за военното разузнаване.
От стотина разпоредби президентът не хареса само тези, които засяга шефа на службата. Това е достатъчно доказателство за нивото на интереса на управляващите към разузнаването, но и към службите за сигурност като цяло. Тях не ги интересува състоянието на личния състав, нито изпълнението на целите. Обсебени са от въпроса кой ще им е началник. Кой ще изпълнява волята им.
Голям зор е видял президентът, за да се аргументира защо шефът на военното разузнаване не е необходимо да е военен. А защо шефът на Авиоотряд 28 да е пилот? Защо шефът на АЕЦ Козлодуй да е енергетик? Защо министърът на икономиката да не е юрист? Защо Калинка да не е началник на Фонд „Земеделие“?
Ветото на президента е измъчено и това е явно за всеки, който реши непредубедено да го прочете. Всъщност то не е негово, защото още преди седмица беше обявено от премиера Борисов, който пък разбрал за него от Радан Кънев. Ветото далеч по-убедително можеше да каже – настояваме Йордан Бакалов и никой друг да е началник на Служба „Военна информация“. Но това щеше да породи други неудобни въпроси.
Ние от БСП ще настояваме за отговор на тези въпроси на предстоящия повторен дебат по върнатите текстове. Оказва се, че само ние сме си взели поука от протестите срещу назначението на Делян Пеевски от преди година. Тогава хората възроптаха не само срещу личността, а и срещу практиката законите да се правят по мярка за определени хора. Днес президентът, под давлението на политическите си ментори, направи именно тази грешка. Той превърна Закона за военното разузнаване в Закона за Йордан Бакалов.
